На 16 юли 2022 г. в кинозалата на Националния музей на образованието – Габрово, Регионален исторически музей представи поредното си издание: Спомените „Хроника на моя живот“ с автор Божидар Карагьозов.
На представянето присъстваха потомци на Иван Колчев Калпазанов (първостроителят на габровската индустрия) в лицето на неговите прапраправнуци – децата на дъщерите на Божидар Карагьозов Здравка и Велизара. Самият Божидар е правнук на Иван Колчев Калпазанов и внук на най-дългогодишния директор на фабриката Васил Николов Карагьозов (зет във фамилия Калпазанови). С присъствието си събитието уважиха и роднини на автора от потомци на родовете Селвелиеви, Алексиеви, Гугови, Пантеви и Недкови, приятели на музея и колеги.
Рецензия за книгата подготви проф. Светла Димитрова – директор на РЕМО „Етър“ – Габрово, която по уважителни причини не успя да присъства. Тя бе представена от Савина Цонева – директор на РБ „Априлов-Палаузов“ – Габрово, която е редактор на изданието. Гост на събитието бе Красимира Чолакова – бивш директор на РИМ – Габрово, която разказа за изключително ценните дарения на Божидар Карагьозов за музея.
Емоционални спомени за своя съпруг сподели Събка Карагьозова, на която е посветена книгата и която авторът нарича „двигател“ за написването на мемоарите.
Сърдечно благодарим на колегите от Националния музей на образованието за гостоприемството им!
Думи за “Хроника на моя живот” от Божидар Карагьозов и за издателската дейност на Регионалния исторически музей в град Габрово
проф. д-р Светла Димитрова, специалист по нова и най-нова история на България и директор на музей “Етър”
В продължение на 11 години (2011-2022) Регионалният исторически музей в Габрово публикува 17 печатни издания. Сред тях са 7 тома „Известия” (от № 1 до № 7), 4 каталога (на 2 изложби, 1 постоянна експозиция на градския бит от началото на ХIХ до средата на ХХ век и 1 на габровските сокайни шевици), 1 албум на православните храмове в Габровско, 3 летописа и хроники, посветени на град Габрово, на Общината през Възраждането и на историческия музей, 2 книги – за научните трудове на археолога Кина Койчева и за традиционни рецепти от Габровско. Специално внимание заслужава луксозното фототипно издание на първи том “Из стопанското минало на Габрово” на д-р Петър Цончев. Внушителният брой книги, каталози, албуми и летописи показва, че тази дейност е приоритетна за институцията и доказва напълно сентенцията „Verba volant, scripta manent” („Казаното отлита, написаното остава”), използвана от римския император Тит Флавий в реч пред Сената. Определена заслуга за многобройните издания има директорът на музея Красимира Чолакова /от 2011 г. до 4 май 2022 г/. Тя не само поставя началото на новата поредица „Известия на РИМ – Габрово”, но насърчава книжовно популяризиране на важни музейни изложби и научни трудове на музейни специалисти. Музеят успява да осъществи такава внушителна издателска дейност въпреки ограничения си щат и бюджет. Това обстоятелство подчертава по безспорен начин правилната насока, в която се е развивала институцията в този отрязък на музейната работа.
През последните години мемоарната литература се радва на голям успех. Самостоятелно или ползвайки услугите на професионални журналисти, поредица от актьори, певци, политически и обществени личности разказаха пред широката публика своите лични, творчески и професионални преживявания. Появиха се дневници, спомени, описания, коментари, анализи, анкети върху политическия живот, пречупени през погледа на активни участници в него – президенти, министри, политически лидери и анализатори, журналисти. Всеки се опитва да докаже своята правота и да остави диря в мемоарната летопис.
Книгата на Божидар Карагьозов “Хроника на моя живот”, която днес представя Регионалният исторически музей, е по-различна. Тя е писана с цел да бъде родова памет и работата върху нея продължава почти две десетилетия. Авторът се е постарал да бъде максимално прецизен и въпреки че се основава предимно на своите собствени впечатления, книгата действително има характер на семейна хроника. Добър пример и познания той черпи от трудовете на своя свако д-р Петър Цончев, женен за Станка Калпазанова, сестра на баба му Дешка. Самият Божидар притежава любопитство и наблюдателност, които му помагат да запечата в паметта си множество подробности от живота на близките си хора. Мотивите си да седне и да пише за родовете по майчина и бащина линия авторът сам дефинира в увода към книгата. “Защото от малката общност, която представлява родът, ние ще се научим на много неща – качества и недостатъци, ще черпим опит, вяра, упование, надежда и познание”. Към въведението, чийто автор е Катя Гечева – Стоянова, главен уредник в РИМ – Габрово няма какво да се добави. То е не само указател за бъдещия читател, решил да се запознае със спомените, но и научна публикация върху стореното от Божидар Карагьозов. Работата на Катя Гечева върху ръкописа е гаранция за неговата достоверност и там, където авторът е допуснал неточности, те са прецизно отбелязани под линия. Бих препоръчала при следващи подобни издания, съставителят да направи съвременна локализация на посочените от автора места в града.
С какво спомените на Божидар Карагьозов са ценни за историка:
1. Описанието е достоверно и проверено от съставителя.
2. Добре илюстрирано е.
3. Посочени са местоположенията на частни домове, заведения за хранене, фабрики.
4. В приложение е родословно дърво на Калпазанови.
5. Придава нужния колорит на епохата, за да бъде тя по-разбираема и по-човешки представена.
Книгата е издържана в полиграфично отношение – удобен за читателя формат, контрастен шрифт, добре отпечатани фотографии. Всичко това е резултат от дългогодишното сътрудничество между музея и издателство “Фабер” във Велико Търново.
Не мога да подмина и благородния жест на наследниците на Божидар Карагьозов – дъщерите му Здравка и Велизара и съпругата му Събка, на която авторът посвещава своя труд. Направеното от тях дарение – ръкописните тетрадки и семейни фотографии не само обогатяват музейните фондове, където ще бъдат добре пазени и обгрижвани. Те са ценно свидетелство за една отминала епоха и благодарение на музея стават достояние на широка публика. Подобни инициативи трябва повече да се популяризират. Да попаднеш в музейните фондове е привилегия, която не се предоставя на всеки. Тя осигурява дълъг живот на сътвореното и е повод за гордост на следващите поколения.
Изданията на РИМ – Габрово, подготвени през 2021 г. и представени пред габровската общественост през 2022 г.
Предговор на съставителя на изданието Катя Гечева-Стоянова
Уважаеми читатели,
Изданието, които държите в ръцете си, е посветено на 140-годишнината от създаването на първата габровска фабрика, известна и до днес в града, страната и чужбина като Калпазановата фабрика. В книгата няма да откриете сведения за икономическото развитие на габровската вълненотекстилна индустрията, тук липсват цифри и количествени измерения. В нея ще се запознаете с човешките черти на личности – двигатели на индустриалният прогрес в Габрово и България. Написана е от прекият наследник на Васил Николов Карагьозов, внукът му Божидар Колев Карагьозов (1924-2006), който е и правнук на Иван Колчев Калпазанов.
Божидар Колев Карагьозов (1924 – 2006)
Спомените са написани в четири тетрадки, озаглавени „Хроника на моя живот“. Ръкописът е двустранен, написан със син химикал и няколко листа с молив, с характерен почерк. Към всяка има вмъкнати листове, допълнения от автора, на места има зачеркване и указание да не се публикува. Тези редакции показват, че през годините Б. Карагьозов е прецизирал текста. Идеята му е била да направи няколко машинописни копия за своите наследници. Дълбоко признателни сме, че потомците му взеха благородното решение да дарят „Хрониката“ и безценните снимки от семейните албуми на Регионален исторически музей – Габрово.
Започната през 1982 г., с прекъсвания Божидар я̀ пише до 2000 г. В продължение на 18 години той възстановява своите спомени и впечатления от детството, юношеството и младежките си години. С умиление си спомня за празниците в семейството, посочва методите на възпитание на родителите си. Преплита личните си преживявания със събития оставили следи в националната ни история – откриването на паметника на Свободата на връх Св. Никола, освещаването на паметника на В. Е. Априлов в Габрово и бомбардировките над София през 1944 г. Хронологичният обхват на спомените е от 1835 г. – рождената година на Иван Колчев Калпазанов, до национализацията на промишлеността през декември 1947 г.
Като приложения към „Хрониката“, Б. Карагьозов вмъква родословното дърво на потомците на Иван Колчев Калпазанов, историята на с. Калпазаните (дн. Борики) с автор Георги Колев и родословието на Палаузовия род.
На страниците ѝ ще прочетете за житейските съдби на семействата Калпазанови и Карагьозови и Пантеви. Разказът е от първо лице от последния наследник от мъжки пол на В. Н. Карагьозов – Божидар. Той дава различен поглед към тези „тежки“ индустриалци – описва ги преди всичко като прадядо, дядо, вуйчовци и баща, с техните привички, лоши и добри черти, характерни външни белези и пр. Тук те оживяват в домашна обстановка, не са спестени и пикантни подробности от личния им живот. Спомените, които пресъздава Божидар Карагьозов са пречупени през усещането на 57 – 75-годишен зрял мъж, преживял превратностите на съдбата през три коренно различни политически и икономически времена. Той не прави анализи, само споделя наблюденията си. Позволява се да сравнява единствено различията в образователната система на Царство България и съвременността (1990 г.).
Учат ни, че спомените са субективен източник на информация, но написани от най-близък родственик, те са безценен извор за семейните отношения и връзки. Тези невидими за обществото черти, които са от „кухнята“ на всеки дом и са заключени зад тежките врати на богатите и красиви къщи на индустриалците. Сухите архивни документи – счетоводни книги, търговска кореспонденция, дружествени устави и др. не ни дават представа за характера, ценностите, привичките на личностите – строители на индустриално Габрово.
В „Хрониката“ има данни и за рода на Божидар Карагьозов по майчина линия – Палаузовият род, водещ началото си от Петър Палаузов, брат на Николай (Никола) Степанович (Стефанов) Палаузов. С любов и признателност авторът пише за семейството на баба Тодорица и Христо Пантев Чавеев, за техните деца и внуци.
Не малко страници са посветени на жените – стълбове в семействата, Велика Калпазанова и Тодорица Пантева. Родствениците и техните съпрузи и деца са обрисувани с физическите им характеристики и нрави.
Кратки биографични сведения се дават за сроденото с Калпазанови семейство на Иван Недков – родоначалник на машиностроителната индустрия в Габрово. По увлекателен начин са представени приятелските семейства на Здравка и Кольо Карагьозови: Тепавичарови, Къневи, Гъдеви, Кънчеви, Пенчеви, Семови, Марокинджиеви, Рашееви, Конкилеви , Хаджиберови, Радеви, Георгиеви , Гунчеви, Контохови, Кожухарови, Бончеви и др. Все имена от индустриалния и обществен елит на Габрово.
Семейство Карагьозови. Здравка, Кольо, Васил и Божидар. 1939 г.
Това предава на книгата живот, дава подробности за значими за Габрово исторически личности, които познаваме от предимно една или няколко фотографии.
Повече внимание Б. Карагьозов отделя на стопанската и обществена дейност на прадядо си Иван Колчев Калпазанов и дядо си Васил Карагьозов. Защо те са специални за автора?
След Освобождението на България (1878 г.) в България се създава общност от предприемчиви и ентусиазирани мъже, наречени след години „строители на съвременна България“. Запознали се с техническите постижения в Европа, те си поставят за цел да въведат индустриалното производство в Княжество България. Първите български индустриалци са от средите на търговци, занаятчии, свещеници, предприемачи, земеделци, скотовъди и др. Техен ярък представител е Иван Колчев Калпазанов. Той е българинът, създал „първата индустриална фабрика в България за влачене и предене на вълна”, със стопани на фабриката Калпазанов и Цокев. Това е официалното съобщение в Държавен вестник (бр. 139/4 декември 1882 г.).
След Освобождението на България (1878 г.) в България се създава общност от предприемчиви и ентусиазирани мъже, наречени след години „строители на съвременна България“. Запознали се с техническите постижения в Европа, те си поставят за цел да въведат индустриалното производство в Княжество България. Първите български индустриалци са от средите на търговци, занаятчии, свещеници, предприемачи, земеделци, скотовъди и др. Техен ярък представител е Иван Колчев Калпазанов. Той е българинът, създал „първата индустриална фабрика в България за влачене и предене на вълна”, със стопани на фабриката Калпазанов и Цокев. Това е официалното съобщение в Държавен вестник (бр. 139/4 декември 1882 г.).
По-късно дяловете на Петко Цокев са изкупени от наследниците на Иван К. Калпазанов. През 1898 г. тя вече е само тяхно притежание и в негова памет получава името Първа княжеска придворна фабрика за шаяци, сукна и гайтани „Иван Колчев Калпазанов”. В българската история прадядото на Б. Карагьозов – Иван Калпазанов е пръв сред индустриалните строители на Съвременна България и Габрово.
Друга част от „строителите“ на следосвобожденска България най-често са първо поколение младежи и девойки изучили се в чужбина за учители, лекари, архитекти, инженери, икономисти и др., които формират политическия елит на страната. Част от тях се включват в икономическото развитие на младата държава със знанията си. Техен представител е Васил Николов Карагьозов. Още преди да стане зет в семейството на Иван К. Калпазанов, на него му е гласувано доверие за избора на машините за фабриката и е използвано владеенето му на немски език. Това е видно от подписаното на 21 декември 1881 г. Съгласително (договор) от Петко Цокев, с което той упълномощава Калпазанов заедно с В. Карагьозов да отидат в Кемниц (Германия), да прегледат машините и като ги намерят за добри, „да може да ги поръча и ослови”.
За габровската история е гордост да бъдеш първи в индустриалното развитие на Княжество България, за Божидар Карагьозов е гордост да бъде потомък на Иван Калпазанов и Васил Карагьозов – обяснима причина за отделеното място в спомените му за тях.
Семейство Карагьозови. От ляво надясно Кольо, Венка, Иванка, Вела и баща им Васил. (1905 г.)
Примерът, който дават Калпазанов и Карагьозов преди 140 г. за успешно развитие на фабричното производство, мотивира и други габровци да ги последват и градът заслужено да си извоюва името на „Българският Манчестър“.
В края на ХІХ век в европейската история има личности, които записват имената си със златни букви за постижения в различни области – наука, изкуство, изобретения. Критериите за значимост за събития и личности са различни за всяка област на знанието, за всяка държава, за всеки регион и град. Те не могат да бъдат съизмерими за всички – невидимите везни за едни са творци и учени, за принос в историята на страната ни – други. За габровци значимостта на делата на Иван К. Калпазанов и Васил Н. Карагьозов е безспорна – те издигат града ни на европейско ниво. Енциклопедични справки за двамата могат да бъдат открити в много издания. Приносът на Б. Карагьозов е, че индустриалците Калпазанови и Карагьозов са представени преди всичко като близки, земни хора, с които той е живял, които са го възпитавали, които са имали надежди той и брат му да продължат семейната традиция в промишлеността – тук в Габрово, в България!
Цяла глава е отредена за описание на Карагьозовата къща, която и днес привлича погледа с архитектурата си (ул. Николаевска № 4). С фотографска памет Б. Карагьозов описва външния вид и вътрешното разпределение, обзавеждането на всяка една от стаите на двата жилищни етажа, не са пропуснати мазата, тавана и двора. От всеки ред се чувства носталгия, че толкова красиво, функционално, скъпо обзавеждане е похабено и разпиляно завинаги….., а е можело да се съхрани и днес да показваме на чужденците, че в началото на ХХ в. в Габрово е имало европейски дом с всички познати до този момент екстри за градски бит. С тъга пише за разграбването на имуществото след отчуждаването ѝ, преустройството ѝ като ресторант и механа през 80-те години на ХХ в., нанесло непоправими щети на интериора.
Интересни подробности ще намери читателят, при разходката по главната улица на Габрово през 30-те години на миналия век – с имената на магазините, собствениците им, бирариите, ресторантите и др. Специално внимание е отделено на театъра, като средище на културния живот на града.
Много страници Б. Карагьозов посвещава на ученическите си години – от първи клас да завършване на гимназиалното си образование (1931 – 1943 г.). Пише за учителите, съучениците си, дава подробна информация за изучаваните предмети, за честването на църковните и национални празници. С носталгия си спомня за ваканциите и игрите, за подготовката на именните дни, за вида на ученическите униформи, методите на възпитание на учителите. Не спестява подробности за първите любовни трепети, за запознаването с „половия“ въпрос и ученическите „купони“ през 40-те години на ХХ в.
Решението на дъщерите на Божидар Карагьозов – Здравка и Велизара Божидарови Карагьозови, и съпругата му Събка Карагьозова да споделят част от семейната си история с габровци и изследователите, ги прави достойни дарители на ХХI век за Регионален исторически музей – Габрово.
Спомените – „Хроника на моя живот“ и семейните снимки постъпиха в края на 2021 г., с уговорката да се издадат в чест на предстоящата годишнина – откриването на първата габровска фабрика – Калпазановата (13 ноември 1882 г.)
Жестът на наследниците на Божидар Карагьозов е и израз на признателност към институцията, съхранила знамето на фабриката и бюста на Иван К. Калпазанов. Един предварителен дар и за предстоящата 140-годишнина на музея (11 май 1883 г.), две значими за Габрово събития на модерното време – първата фабрика и първият музей, които са знакови за развитието на съвременния град.
С издаването на „Хрониката“ РИМ – Габрово изпълнява част от основните целите на музея – да популяризира и утвърждава видните личности с историческо значение за града. Да се знае и помни кои са първостроителите на индустриално Габрово през ХIX в. – мъжете от фамилиите Калпазанови и Карагьозови. Тези, които полагат основите на вълненотекстилната индустрия в града, индустрия достигнала до световните пазари с марката „Финтекс“ сто години след 1882 г., индустрия от която днес няма и следа….
В заключение, ще цитирам мотива на Б. Карагьозов за написване на спомените си: „Четете, мислете, пишете, оставете следа след себе си за идните поколения. Там, където има познание и родова традиция, там има все още оная искра, която ни отличава от инертната маса на самодоволството и еснафщината, там има духовен разцвет и прогрес.“
По-силни думи от неговите на мога да намеря за заключение, а пред факта, че „думите отлитат, а написаното остава“ всички ще замълчим.
Приятно четене!
Автор: Катя Гечева – главен уредник, РИМ – Габрово