Културна ценност на месец СЕПТЕМВРИ 2013 г. са писма на Васил Априлов до сестра му Кера. Търговец, просветен и книжовен деец, благодетел на Габровското училище, неговият живот на емигрант, който обаче не забравя отечеството си Габрово и работи за духовното израстване на своя народ, го превръщат в авторитетна за българите личност.
Кореспонденцията му е важен елемент от неговото документално наследство, от което до днес е достигнала само малка част. Събирани в продължение на години от учителят Цвятко Недев Самарджиев, той изпраща писмовната сбирка в Министeрството на народното просвещение, където тя изчезва. Документалното му наследство е пръснато в архива на Найден Геров, на Неофит Рилски, в Зографския и Рилския манастир, единадесет са открити в руски архиви от Цвета Унджиева. Още през 1838 г. Юрий Венелин публикува две Априлови писма (от 1836 и 1837 г., подписани и от Николай Ст. Палаузов). Най-ранното, достигнало до нас писмо е от 1833 г. до Габровската община – то е публикувано от П. Р. Славейков през 1866 г. в книгата му „Габровското училище и неговите първи попечители”. Славейков публикува още няколко негови писма. Писма са публикувани и във в. „Гайда” от м. юли 1866 г. Определена част от писмата му са на руски и гръцки език. През 1940 г. проф. Михаил Арнаудов успява да възстанови 41 Априлови писма благодарение на направени публикации. През 1957 г. той обнародва шест от тях. Днес немалка част се съхранява в ръкописната сбирка на БИА при националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, ЦДИА – София, в ръкописния отдел на националната библиотека на Русия в Москва, Държавният исторически архив в Санкт Петербург, в Одеския държавен архив. Регионален историческият музей – Габрово притежава две писма на Васил Априлов до сестра му Кера – 18 август 1839 и 10 април 1846 г. Въпреки че писмата до сестра му са много лични, те също са свидетелство за неговите интереси относно запазване на българските традиции. Интересува се от работите в семейството на Кера, омъжила се за Цанко Станьов Дюстабанов (дядо на войводата на Габровската чета Цанко Дюстабанов). Проявява загриженост за обучението и задомяването на племенника си Николай (син на починалия му през 1835 г. брат Никифор). Чрез писмата си моли сестра си за издирване на песни, дава й напътствия какви песни да събира – за годеж, за любов, за сватба, да търси като информатори жени и моми и ако са бедни да им се плати за труда, споделя и идеята си за откриване на училище за момичета. В. Априлов използва и Неофит Рилски като събирач на старини – с такава цел той му изпраща нарочно писмо с конкретни указания какво, къде и как да търси и събира. Такива поръчения поставя и на пътуващите до Одеса габровци, с които се среща и разговаря пространно. Намерението му да подреди събраното песенно творчество в сборник се потвърждава от открития в архива на Найден Геров подготвен ръкопис.