На 26 юни 1906 г. тържествено е открита ВЕЦ в дефилето на р. Янтра след Габрово, построена от индустриалеца Иван Хаджиберов.
Смята се, че използването на електричество в габровската промишленост започва преди 130 г., когато през 1891 г. Иван Хаджиберов донася от Германия едно динамо и няколко електрически крушки. Монтира ги в бащината си воденица, а получения ток използва за осветление.
Малко известно е, че през 1888 г. във фабриката на АД „Успех“ – Габрово е монтиран електрически генератор за постоянен ток, с който се произвежда електрическа енергия за осветление. Задвижван е от локомобил (парен двигател). Може да се приеме, че това е първата малка топлоелектрическа централа (ТЕЦ) в България, използвана за промишлени цели. Само че фабриката изгаря и този факт остава само за статистиката.
Иван Хаджиберов (1858-1934)
Иван Хаджиберов (1858-1934) е един от първостроителите на габровската текстилна промишленост. Индустриалната си дейност обаче, той започва с мелничарство. Заедно с баща си през 1882 г. построяват нова валцова мелница с воден двигател около 30 к.с. Постепенно той забелязва, че за работата на мелницата са необходими не повече от 20 к.с. През 1891 г. закупува от Германия 5 тъкачни стана. За да се оползотвори останалата енергия, през 1892 г. Хаджиберов, в съдружие Андрея Момерин, започва производство на фини европейски платове. Постепенно предприятието се разраства – до 1902 г. броят на становете нараства на 14, а през 1904 г. вече са 45.
Текстилна фабрика „Иван Хаджиберов” АД. През 60-те години на ХХ в. е част от Северната индустриална зона на Габрово и там са изградени тъкачен цех и апретура на ВТК „Г. Генев”.
Увеличаването на машините във фабриката поставя въпроса за тяхното задвижване. Двигателната сила на валцовата воденица е вече недостатъчна. Ив. Хаджиберов с интерес следи всички новости в енергетиката и постепенно стига до идеята за използване силата на водата по аналогия с описаните в статия възможности на Ниагарския водопад в Северна Америка. Той разбира обаче, че в България тази идея ще се стори налудничава за неговите съвременници и всичко започва в пълна тайна. По поречието на р. Янтра е намерено подходящо място – един 11-метров водопад на 2 километра и половина от фабриката, където Янтра навлиза в теснината между два скалисти склона.
За своето време построяването на централата е истински подвиг. Прокопана е вада с дължина около един километър през отвесни скали. По спомени на неговите наследници, банкерите обявяват Иван Хаджиберов за луд, тъй като се кани да добива ток от водата, спират кредитите и дори налагат запор на имуществото му. Той отива при директора на БНБ в Търново и го принуждава отново да отпуска кредити, като го заплашва с револвер. Наема един гайдар да свири от единия край на вадата до другия, а на обяд, когато хората му се хващат на хорото, той сам го повежда.
ВЕЦ на Иван Хаджиберов. 1912 г.
На 26 юни 1906 г. електрическата централа е готова и пусната в действие. По това време тя струва 300 хиляди лева. Има две турбини по 90 к.с. и два генератора по 180 киловата.
Тя се смята за първата в страната, изградена само с български капитали, използвана изцяло за индустриални цели – задвижва машините във фабриката на Иван Хаджиберов, а останалата електроенергия се насочва за осветяването на Габрово. На всяка къща, той отпуска по една електрическа крушка безплатно. След 1910 г. е осветена централната част на града и газените фенери остават в историята. Без излишна скромност Хаджиберов се нарича „царя на електричеството“.
За разлика от ВЕЦ „Панчарево“ край София, Хаджиберовата електроцентрала не е обявена за паметник на културата и не е запазена до днес.
Останки от къщата за гости на Иван Хаджиберов. 2015 г.
Автор Иван Постомпиров – гл. уредник в РИМ – Габрово